Ще ви разкажем за разликата между неосъществената и осъществена мечта.

Когато през лятото на 1968 година се срещнахме на морето в Созопол, всеки от нас откри в другия пътешественика. Разбрахме, че и двамата искаме да направим нещо, което е интересно, различно, което носи рискове и с което да сме полезни на хората. И ние като вас живеехме с книги за експедиции и приключения, възхищавахме се от проявите на човешкия дух и се поставяхме на мястото на героите. И може би и нашите мечти щяха да угаснат някъде между студентските изпити или под строгите слова в залата за граждански брак. Но успяхме да ги опазим и пренесем.

Има няколко вида мечтатели: съзерцателите, които го правят само на млади години, такива, които мечтаят и до старини, но никога не се осмеляват да предприемат нещо, и трети, които не се страхуват да изнесат мечтите си от уюта на часовете преди заспиване и имат вярата, енергията и упоритостта да ги осъществят. Разбира се, рискът е голям, защото на такъв копнеж човек се отдава изцяло, а винаги има опасност да пропадне.

Но ние успяхме.

След 20 години борба, рисковете и близо 100 хиляди мили зад гърба ни, когато и обиколката на земята под платна с нашата дъщеричка Яна, завърши и се прибрахме живи и здрави у дома, когато Дончо завърши и обиколката на света през нос Хорн, сам, без спиране, на мястото на осъщественото стана голяма празнина. А сега какво?

Но минаха месеци, умората ни започна да преминава, навлязохме в ежедневието, а звукът на водата, която се плиска покрай борда, започна да ни липсва. И се размечтахме отново за вятъра, платната, пристанищата, приятелите.
От сърце ви желаем и на вас да имате винаги по един стремеж пред себе си.

Дончо Папазов и Юлия Гурковска*, 1990 година

------------------------

Мама (Юлия Гурковска –ДЖУ) вече не е с нас. Работихме заедно в Центъра за либерални стратегии. Можете да посетите интернет страницата на ЦЛС, където да се запознаете с работата и живота й след като се разделиха с татко и всеки пое по своите, вече сухоземни, мечти.